Що е щитовидната жлеза, щитовидни хормони – кратки данни?
Щитовидната жлеза е една от най-големите жлези с вътрешна секреция в тялото ни. Има повърхностно разположение в областта на шията и пред трахеята, което позволява лесното й палпиране и визуализиране дори с просто око.
Щитовидната жлеза произвежда и отделя в кръвообращението щитовидни хормони, които са три вида:
1. Трийодтиронин, познат повече като Т3,
2. Тетрайодтиронин, познат като тироксин или Т4 и
3. Калцитонин.
Напрактика Т3 и Т4 са хормоните на щитовидната жлеза. В кръвообращението само малка част от щитовидните хормони циркулират в свободна форма (широко познатите FT3 и FT4, F = free (свободен)). Другата по-голяма част от тях циркулира свързана с различни белтъци. Йодът е главен градивен елемент за синтезата им. Той не може да се синтезира в тялото ни и затова организмът ни си го се набавя основно чрез храната. Дневните нужди от йод са около 200 мкг.
Важна роля в контрола на функцията на щитовидната жлеза имат други две жизненоважни ендокринни жлези – хипоталамусът и хипофизата. Те са разположени в основата на главния мозък. От хипоталамуса се отделя тиреотропен рилийзинг хормон (TРХ), който стимулира хипофизата да синтезира и секретира тиреоид стимулиращ хормон (TСХ). TСХ от своя страна стимулира секрецията на щитовидната жлеза да синтезира и отделя Т3 и Т4.
Между трите жлези – хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза съществува тясна връзка, която се осъществява от щитовидните хормони. Те дават обратна информация на жлезите по-нагоре във веригата за това дали са в достатъчно или недостатъчно количество. Именно затова при намаление в нивата на Т3 и Т4 се повишават нивата на TСХ и обратно – при повишаването им се намаляват нивата на TСХ, което се наблюдава често като констелация в хормоналната диагностика на заболяванията на щитовидната жлеза. TРХ се разгражда много бързо след отделянето му в кръвообращението и затова неговите нива не могат да се измерят при стандартна диагностика.
Калцитонинът, който също се синтезира и отделя от щитовидната жлеза, няма отношение към функцията й, а предимно играе роля в калциево-фосфорната обмяна и метаболизма на костта.
С какво е важна функцията на щитовидната жлеза?
Щитовидната функция е изключително важна за контрола и регулацията на много жизненоважни процеси в тялото ни като: растеж и развитие, терморегулация, основна обмяна и енергопродукция, сърдечната, храносмилателната, дихателната и половата функция, сън и бодърстване и други.
Как се изследва щитовидната жлеза?
Жлезата е повърхностно разположена и това позволява нейното лесно оглеждане, палпиране, аускултиране, ехография, биопсия.
Огледът е неизменна част от прегледа. Нормално щитовидната жлеза не се визуализира с просто око, с изключение на случаите, в които пациентът е млад и с грацилна шия, и тогава щитовидната жлеза би могла да се огледа без това да е патологично. В повечето случаи визуализирането с просто око на щитовидната жлеза е свързано с наличието на патологично увеличение на жлезата, което може да обхваща цялата жлеза (дифузно) или локално (най-често възел/възли).
Палпацията на щитовидната жлеза се извършва от лекар, като най-често изследващият застава зад пациента и внимателно с две ръце палпира двата лоба на жлезата (ляв и десен), а в определени случаи би могъл да палпира и т. нар. истмус (частта, свързваща левия и десния лоб, разположена пред трахеята).
Аускултацията е рядко използван метод за диагностика. Намира място единствено при състояния, свързани с дифузно увеличение и повишено кръвоснабдяване на жлезата (най-често при Базедова болест).
Ехографията е сред съвременните методи за диагностика на щитовидната жлеза, който все по-широко се използва в практиката и позволява лесно и безопасно оглеждане на структурата, формата, определяне на ехогенността, наличието или не на възли в нея и разположението й спрямо околните структури (трахея, хранопровод, кръвоносни съдове). В бъдещи статии ще се спра по-подробно на този метод за диагностика на структурни промени в щитовидната жлеза.
Биопсията на щитовидната жлеза намира място в диагностиката предимно на възлите на щитовидната жлеза, при която с помощта на игла се вземат клетки от жлезата за последващ цитологичен анализ. Биопсията освен с диагностична би могла да бъде и с терапевтична цел – при рецидивиращи кисти с инжектиране на алкохол.
По-рядко в диагностиката на щитовидната жлеза влизат компютърната томография (КТ), магнитният резонанс (МРТ), сцинтиграфията с радиоактивен йод и позитронно емисионната томография.
Хормонална диагностика на щитовидната жлеза
Основно място в диагностиката на функцията на щитовидната жлеза влиза изследването на щитовидните хормони. И тъй като темата е важна, ще я разгледаме по-подробно в отделна статия.